За голям брой автомобилни ентусиасти, върховното Бугати е Тип 57 „Атлантик“. Едва ли ще има много дискусии по този въпрос, но има още един модел на марката, който заслужава особено внимание и може да се титулува като най-значим в предвоенната история на Бугати. Става въпрос за Тип 41“Роял“, който е огромен автомобил, създаден с едничката цел Ролс Ройсите, Бентлитата, Делае или Хиспано-Суиза да изглеждат като джуджета до него. Десетилетия след появяването си, Роял остава автомобилът с най-големи размери, двигател и най-висока цена произвеждан някога. Както името предполага, моделът е предвиден за кралски особи, но дори най-богатите крале на Европа не успяват да си купят бройка от колата. Стара и забавна история казва, че Етторе Бугати отказал да продаде Роял на Албанския Крал Зог защото обноските му на маса били ужасяващи.
Роял е огромен автомобил. Колесната база е 430 см, а цялата дължина почти 600 см. Теглото е около 3400 кг. Барабанните спирачки са с диаметър 18 инча. Джантите са 24 инча. Двигателят е редови с 8 цилиндъра и впечатляващия обем от 12 763 куб.см.
Заслужава си да се спомене, че двигателят на прототипа е бил с обем 14.7 литра с мощност около 300 к.с. По същото време V16 двигателя на Кадилак не е надвишавал 165 к.с. Въртящият момент също е бил огромен. Не случайно част от тези двигатели по-късно са използвани в локомотиви.
Съществуват 6 Рояла, и няколко копия. Въпреки няколко катастрофи, блокирали двигатели, Втората Световна Война, всички все още съществуват след цели 8 десетилетия. Бърза справка с Гугъл обаче би показала, че има повече Рояли. Това е така защото шестте шасита често са сменяли купетата си. Първият създаден Роял, сериен номер на шасито 41 100 има общо 5 купета поставяни през годините. За част от проекта се е грижел синът на Етторе – Жан Бугати. Например, след като Етторе катастрофира с първата кола, Жан го преработва в Coupe de Ville или както остава в историята – Coupe Napoleon. Този автомобил, заедно с 41 141 и 41 150 е зазидан и скрит от нацистите в домата на семейство Бугати.
Жан Бугати прави дизайна и на известния кабриолет Esders (номер на шасито 41 111), колата е без фарове защото г-н Ездерс не обичал да шофира през нощта. За съжаление, френски политик купува колата и сменя купето с такова приличащо на Coupe Napoleon, но създадено от френския каросериен майстор Henri Binder. Крал Карол II от Румъния има желание да купи колата, но това не се случва. По време на ВСВ автомобилът е скрит в канализацията на Париж. През 1999 Фердинанд Пиех купува шаси 41 111 за около 4 милиона долара. Днес съществува копие на кабриолета на Ездерс, което обаче не се приема за автентичен Роял.
Третата кола е тази на Fuch (номер на шасито 41 121) и има странна история. Купена през 1931 от Dr. Joseph Fuch от Мюнхен за 41 000 долара, докторът обаче имал намерение да напусне нацистка Германия. Заедно със семейството си и колата отива първо в Италия, а след това в Шанхай и най-накрая в Ню Йорк. Точно преди началото на ВСВ, двигателят блокира (поради студена зима) и блокът се пука. През следващите години колата е изоставена в двор. През 1943 Charles Chayne купува колата от автомобилно гробище за сумата от 412 долара. По-късно г-н Chayne ще стане вицепрезидент на Дженеръл Мотърс. Той възстановява колата и я дарява на Музея Хенри Форд в Диърборн, Мичиган. Колата и до днес се намира там.
Четвъртият автомобил е със сериен номер на шасито 41 131 и има купе наподобяващo Damler Doubel Six 50. Самото купе е изработено в Лондон, Англия от Park Ward & Co Ltd. Колата е собственост на британския капитан C.W. Foster, като впоследствие е купена за колекцията Schlumpf.
Ако слуховете са верни, шаси със сериен номер 41 141, Kellner Coupe, e най-скъпата кола в история. През 1990 Японска инженерна фирма плаща 20 милиона долара за петия Роял. 41 141 е предвидено за продажба в Англия от Етторе Бугати, но за колата така и не се намира клиент. Етторе я използва като личен автомобил. Днес колата е собственост на Фолксваген груп, които притежават и марката Бугати.
Може би най-елегантен Роял е Double Berline de Voyage със сериен номер на шасито 41 150. Поне 10 човека са го ритежавали включително Briggs Cunningham, Bill Harrah, както и Tom Monaghan (Domino's Pizza). Към днешна дата се намира в Корея.
Историята не може да бъде пълна без „седмият“ Роял. Hans и Fritz Schlumpf са богати швейцарски индустриалци, които притежават текстилни фабрики в Мулхаус, Франция. Освен това са обсебени от автомобилите и по-точно Бугати. Някой хора твърдят, че Hans Schlumpf e бил доста жесток човек, а пък брат му Фриц е бил много добър и отзивчив. Едно е сигурно,и двамата са обичали много автомобилите и са успели да съберат през годините цели 105 броя от марката Бугати, наред доста автомобили с марка Ферари, предвоенни състезателни автомобили с марка Мерцедес и др.Братята Schlumpf са имали възможност да притежава каквото поискат, като дори превръщат една от своите фабрики в гараж за автомобилите. Наети са около 40 механици, които да поддържат колите. Всичко това се случва тайно от широката общественост. През 70-те текстилният бизнес се мести към Азия, а работниците във Франция започват поредица от стачки. Нахлуват в огромния гараж, но не унищожават нито един от ценните автомобил просто защото са впечатлени от красотата на колите. Изгорен е един масов Остин 7. Стачката продължава цели две години, като братя Schlumpf са принудени да обявят фалит и впоследствие колекцията е превърната в национален музей.
Една от колите е „седмият“ Роял. Колата е изградена не от завода на Бугати, но е създадена от оригинални части и машини, които са ползвани в завода. Трудно може да се нарече реплика. Феновете на марката наричат колата „Седмата от шест“. Точно този автомобил е красивият кабриолет без фарове поръчан от Ездерс.
viewtopic.php?p=439753#p439753
Моделът на Рио е едно от 5-те купета поставяни на шаси 41 100.
Bugatti Royale Type 41 - Rio
. Давай следващото 
