Радвам се, че се заформи колекционерска дискусия.
Не знаех че Миничампс е смола.
Честит празник на всички! Нека сме задружни, за да постигаме повече!
Днес ще покажа един модел, който ми се повтаря и успях да си намеря бройка с кутия и кейс защото моята е без кутия и с липси. Моделът е на италианския производител Топ Модел, които обикновено произвеждат миниатюрите си от смола, но тази е метална и с отваряеми капак. Като изпълнение моделът е зад любимите Арт Модел/Бест/Банг, но пък ми допада защото е масивен и от състезанието Карера Панамерикана. Другото 375 ММ/Plus в колекцията в победителя от Льо Ман от същата 1954-та. Имам и 1 брой 375 ММ със затворено купе.
С последните общи снимки показвам моделите от 50-те, които са ми в София, това е едва 1/5 от моделите от това десетилетие на Ферари, които притежавам. Надявам се до края на годината да мога да снимам всички заедно защото богатството от кончета през 50-те и 60-те е впечатляващо. Само моделите от гамата с индекс 250 са ми около 35, а имам липсващи неща.
--- Историята---
През1954-та се провежда последното състезание Carrera Panamericana. Това е последен, шести кръг от шампионата за спортни автомобили, състезанието включва 8 етапа с обща дължина от 3 070 км. Участват 150 автомобила и финишират 85. Състезанието е спечелено от Уберто Маглиоли с автомобил Ферари 375 плюс,който е собственост на Ървин Голдшмид. Маглиоли завършва с време 17 часа, 40 минути и 26 секунди, със средна скорост от 173.69 км/ч.
Преди самото състезание Скудерия Ферари вече си е осигурила титлата в шампионата, но при победа на Мексиканска земя, колите с конче щели да съберат максималния брой точки. Колите не са състезавани от заводския отбор, а от добре подготвени частни отбори от Мексико и САЩ.
Състезанието е изключително опасно и през краткото си съществуване взима много жертви. Този черен ПР никак не се харесва на Мексиканското правителство и на всички било ясно, че 1954-та ще бъде последната година за Карера Панамерикана. Чак през 1988 състезанието е възродено под формата на историческо рали.
В състезанието участва три броя Ферари 375 (две 375 + и едно 375 ММ), след Маглиоли, на второ място се нареждат Фил Хил и Ричи Гинтер с 375 ММ,третото Ферари, пилотирано от Джак Макфий и Форд Робинсън катастрофира сериозно и Робинсън губи живота си. Това е първия смъртен случай за това издание на надпреварата, за съжаление не и последния.
Постепенно броя на автомобилите намалял и двете Ферарита били далеч напред. Интересното в цялата история е, че Маглиоли пилотира сам, а зад него Гинтер и Хил се сменят. Маглиоли не допуска грешка до финала и завършва на 25 минути пред двамата американци.
Няколко думи и за колата, общо са създадени 8 броя 375. 50-те са много интересен период за Скудерия Ферари, експериментирали са със доста различни двигатели ( I4, I6 дори I2 и разбира се V12). Практически, Ферари разполагат с два типа V12. Малък и голям блок. Малкият блок е проектиран от Джоакино Коломбо , а големият блок от Аурелио Лампреди. 375 използва двигателите с по-голям обем, проектирани от Лампреди. Обемът варира от 4.5 литра(375 ММ) до 4.9 литра (375 плюс). Конските сили са межди 300 и 330. 375 + е изключитено успешен автомобил, като най-големият успех е победата на Льо Ман през 1954-та и Карера Панамерикана.
Ще добавя няколко снимки от катастрофи в състезанието, за да добиете представа колко тежко състезание е било и защо е забранено. Култова е снимка на Стърлинг Мос, който удря лешояд със състезателна скорост и птицата влиза в колата. Въпреки удара Мос продължава, като на Мерцедеса му са сложени няколко защитни прегради. Мъжки времена!
Ferrari 375 Plus - Top Model
short snake poems
, малко съм зле с цифрите 
