Завършвам годината с един непредвиден модел.
Моделът е на Vanguards, обаче поставката го издава, че е Kyosho. Спечелих го много изгодно, не се сдържах. Бялата лента декал е леко напукана, възможно е да го превърна в Prova, ще стои страхотно до чисто червеното ми 250 GTO.
Шелби Дейтона Купе (още известна като Шелби Дейтона Кобра Купе) е американски спортен автомобил. Има връзка с Шелби Кобра, като шасито и двигателя са еволюция на Кобра. Автомобилът е проектиран от самото начало като състезателен и да се противопостави на Ферари и тяхното 250 ГТО в клас ГТ. Оригиналният проект включва създаването на 6 автомобила за състезателни цели през сезони 1964 и 1965. Шелби Дейтона Купе се развива паралелно с другата американска програма – Форд ГТ, където отново ръководна фигура е Каръл Шелби. С Дейтона Купе, Шелби става първия американски конструктор печелил титла на международоно ниво – Шампионата на ФИА за ГТ автомобили през 1965. През 2014 първата бройка от колата влиза в щатската федерална програма за документиране на важни национални богатства.
През 1964 и 1965 са състезавани шест автомобила в множество надпревари от заводския отбор на Форд, британския Алан Ман Рейсинг, а също така и отборите Три-Колоре и Скудерия Филипинети. За този период колите се състезават в клас GT III за машини с обем на двигателя на 2000 кубика. Участвали са във всички известни надпревари за издръжливост кат Льо Ман, Дейтона, Себринг, Спа, Нюрбуринг итн.
През първата година от участието си, колите завършват на второ място в класиранео, на 6 точки зад шампионите, а през 1965 печелят шампионата с 19 точки преднина.
Ето частичен списък на успехите:
• 1964 12 Hours of Sebring (победа в клас GT c, 4-то място в общото класиране. Пилоти - Dave MacDonald/Bob Holbert)
• 1964 24 Hours of Le Mans (победа в клас GT c, 4-то място в общото класиране. Пилоти - Dan Gurney/Bob Bondurant)
• 1964 RAC Tourist Trophy (победа в клас GT)
• 1965 24 Hours of Daytona (победа в клас GT)
• 1965 12 Hours of Sebring (победа в клас GT)
• 1965 Italian Grand Prix at Monza (победа в клас GT)
• 1965 Nürburgring 1000 km (победа в клас GT)
• 1965 12 Hours of Reims (победа в клас GT)
• 1965 Enna-Pergusa (победа в клас GT)
• 1965 25 рекорда за скорост на Боневил.
Каръл Шелби, след като печели Льо Ман през 1959, има желание да се върне в Европа и да побед Енцо Ферари с кола по негов проект. Шелби проектира AC Cobra/Шелби Кобра, която е успешен състезателен автомобил, но осъзнава, че колата има голям недостатък конкретно за Льо Ман – отворен кокпит.
На правата Мулсан Кобра може да достигне скорост от около 253 км/ч, което е 48 км/ч по-ниско от Ferrari 250 GTO. Като се отчете дължината от 6 километра на правата, това генерира загуба от 10 секунди на обилко, което трудно се компенсира дори при бърза кола в завоите и по-бавните части на пистата.
Шелби възлага на Пийт Брок да проектира аеродинамиката на новата кола, а на Боб Негстад да се заеме с окачването. Негстад участва в създаването на окачването и шасито за GT40, а също така иза Кобрите от серия CSX3000.
След скициране на проекта започва същинското му изграждане. За основа се използва шаси от катастрофирала Кобра от Льо Ман през 1963. Брок премахва купето и поставя седалка и волан на око, където му се струва най-подходящо. След това на мястото на водача сяда Кен Майлс и с парчета дърво, гаферна лента проектират предното стъкло – първият компонент на новата кола, който да произведат. След това са използвани дървени форми за калъпи, върху които да се изгради на ръка алуминиево купе. Така е направена кола с номер на шаси #CSX2287
Шелби се консултира с Бен Хауърд от производителя на самолет Convair относно аеродинамиката, като авио експерта е на мнение, че опашката на колата трябва да се удължи с почти метър. Брок обаче не е съгласен с това мнение и държи формата да остане непроменена. По-късно Шелби споде, че удължаването ще е прекалено трудоемко, ще направи колата прекалено дълга, но Хауърд е бил прав. Кен Майлс изпитва новата кола на пистата Ривърсайд като правата от 1 миля достига максимална скорост от 299 км/ч. След още 30 дни тестове и развойна дейност, Майлс успява да постигне 310 км/ч. На първото състезание на 16.02/916 на 2000 км на Дейтона, пилотът Дейв Макдоналд печели пол позишън, предвещавайки множеството успехи за колата.
Колите по сериен номер:
# CSX2286
CSX2286 е направена специално за Льо Ман през 1964, но така и не стига до състезанието. Каръл Шелби дълги години разказва историята какколата е претърпяла повреда при качване на камиона за състезанието Льо Ман, но всъщност тази кола така и не е завършена навреме.
Планът е бил да се удължи шасито, за да се побере по-голям двигател с блок от НАСКАР. Джон Олсен, който работи върху прототила на Дейтона Купе, модифицира шасито и командирован с него в Италия, където трябва да се анправи купето и трябва да съблюдава монтажа на двигателя 427 от Форд. Поради опасения от възможно прегряване е поставен по-малък мотор – Форд 390 куб. инча. Времето обаче изтича, голям брой части така и не са доставени.
Вместо тази кола, CSX2299 е използвана за Льо Ман като печели в класа си и завършва на 4-то място. CSX2286 е върната в Калифорния, преработена до стокова Дайтона Кобра и участва на Льо Ман през 1965 с пилоти Дан Гърни/Джери Грант. Колата не завършва заради проблеми със съединителя.
# CSX2287
#CSX2287 е първият прототип Кобра Дейтона Купе и е единствената направена изцяло от Шелби Америкън в работилницата им в Венис, Калифорния. Проектирана от Питър Брок, който използва и немски чертежи за аеродинамичен състезателен автомобил от 30-те. Плановете идват от Форд, които са ги придобили в края на войната. Участници в проекта са и Кен Майлс и Джон Олсен. Има вътрешно съпротивление за проекта, но след първоначалните добри резултати при тестовете, всички от фирмата помагат за завършването на колата. Завършена е само за 90 дни.
CSX2287 е използвана интензивно като е постигната победа на 12 часа на Себринг. На Льо Ман през 1964 обаче е дисквалифицирана защото е подаден ток да стартира отново след 10-тия час.
Колата завършва състезателната си кариера по шампионски като поставя 25 световни рекорда за скорост на на Бонвик, Юта. Между края на 60-те и средата на 70-те е препродавана на няколко пъти, макар да не е шосеен автомобил е използвана и като такъв.
В средата на 70-те следите й се губят, открита е чак през 2001 в склад под наем в Калифорния. Собственичка е Дона О‘Хара, която се самоубива и по този начин колата остава скрита за почти 30 години. Ценният автомобил става предмет на дълъг съдебен спор, между д-р Фредерик А. Симеоне, който купува колата от майката на О‘Хара и приятел на О‘Хара, който се води наследник по нейното завещание.
Симеоне все пак печели делото за собственот и реставрира колата. Може да бъде видяна в Simeone Foundation Automotive Museum във Филаделфия, Пенсилвания, САЩ.
През януари 2014 става първият автомобил добавен в Vehicle Association's National Historic Vehicle Register на САЩ.
# CSX2299
Това е втората направена кола и е завършена в Италия от Carrozzeria Gransport. Участва в 9 надпревари , от които печели 4 (LeMans '64, Tourist Trophy '64, Daytona '65, Sebring '65) , а също така и Тур дьо Франс. Намира се в колекцията Shelby American Collection в Болдер, Коларадо.
# CSX2300
Тази бройка е отдадена под наем на отбора Алан Ман Рейсинг от страна на Форд Франция, за да се състезава с националните цветове на Франция. Боядисана е в бяло със сини и червени ленти. След подвизите си под френски флаг е боядисана в син металик и върната на отбора Шелби Американ. Каръл Шелби притежава колата до 2000, когато е продадена за 4.4 милиона долара.
# CSX2601
Четвъртата кола отново е завършена в Италия и участва в 8 състезания през 1965, печели 4 пъти. Участва и във филма Red Line 7000. През 2009 е продадена за 7.25 милиона долара на аржентиския колекционер Perez Companc.
# CSX2602
Петата кола участва в 6 състезания през 1965, като на Льо ман участва с номер №59 боядисана в червено и използвана от швейцарския отбор Скудерия Филипинети. Отборът преди това използва основно Ферари. Колата не завършва, проблеми в двигателя я вадят от състезанието на 10-тия час.
Пребоядисаната е и вече не е червена.
Има и седми автомобил, който също има ДНК от Кобра Дейтона и направо може да се нарече Супер Кобра Дейтона Купе. Неговият сериен номер е CSB3054, двигател 427 и доста по-различно купе от останалите. Колата не е завършен от Шелби. Продадена незавършена през 1965 при ликвидацията на Шелби Американ и завършена от новия собственик Mike Dopudja с помощ от Питър Брок.
Ford Shelby Daytona Cobra Coupe 1965 24H of Lemans Scuderia Filipinetti - Vaguards (Kyosho)
