Moments Before DisasterСмятаната от мнозина за абсолютния връх във WRC Група Б е скъпоструваща игра на руска рулетка както за зрителите, така и за пилотите. Днес почти всички машини от тази епоха, имат култов статут, но може би най-свещена измежду тях е Delta S4 - най-бързата и опасна кола, която води до обрат в историята.
Сетът на HPI Racing за мен е най-ценната придобивка, която притежавам на този производител. Въпреки че двойният сет с Delta Integrale Martini от 92-ра държи по-високи цени, този безспорно е по-култов и значим от историческа гледна точка. Освен това машините от Група Б притежават чар, детайли и аеродинамични елементи, каквито липсват при по-новите бегачки.
Представяне на Delta S4 в темата'86 Lancia Delta S4 Rallye Monte Carlo Winner & Rally Corsica (HPI Racing - Toivonen Memorial Set)
Хенри Тойвонен
Националност – финландец
Роден – 25. август 1956 в Jyväskylä, Финландия
Умира – 2. май 1986 (възраст 29) в Корсика, ФранцияСезон 1986 започва с доминираща победа за Toivonen в Монте Карло и новия му навигатор Sergio Cresto. Останалите „Летящи финландци“ Timo Salonen и Hannu Mikkola завършват 2-ри и 3-и. Бащата на Тойвонен, Pauli Toivonen, печели надпреварата 20 години по-рано, след като 10 автомобила, включително първите 4, пресекли финалната линия, са дисквалифицирани заради незаводски фарове. Дисквалификацията предизвика шум и принц Рение от Монако отказва да присъства на церемонията по награждаването. Победата на Henri Toivonen кара баща му да коментира "сега името Тойвонен вече е изчистено". След победата в Монте Карло Тойвонен е основен фаворит за титлата. Въпреки това, на Рали Швеция той губи лидерската си позиция след повреда в двигателя. На следващото рали в Португалия Joaquim Santos губи контрол над своя Ford RS200 по време на специален етап и се врязва в тълпа зрители. Инцидентът отнема живота на 3-ма и ранява повече от 30. Тойвонен заедно с останалите пилоти на заводските отбори желаят да прекратят участието си в състезанието, но Lancia не одобрява решението им. Тойвонен заявява, че „отборът на Lancia няма да приеме нищо друго освен победа“. По време на Рали Португалия е съобщено, че по време на тестовете Тойвонен със своята Delta S4 е поставил най-бързо време за обиколка на пистата Ещорил, което би го класирало 6-а позиция в Гран При на Португалия през 1986. MTV3 и ESPN, цитирайки съответно Kankkunen и Fiorio, разглеждат твърдението няколко десетилетия по-късно и стигат до скептично заключение. Red Bull задълбочава проучването на мита, като интервюира бившия мениджър на Lancia Ninni Russo, чиито връзки твърдят, че Тойвонен е дал време за обиколка на цялата писта, което „е в топ 10 на F1-времената по време тестовете им на Ещорил 2 или 3 седмици преди състезанието“. Въпреки неуспехите, Тойвонен остава фаворит за титлата, като никой пилот не изглежда в състояние да се справи с неговото темпо.
Tour de Corse от 1986, кръг от Световния Рали Шампионат, провеждащ се на тесни и много усукани планински пътища около остров Корсика, започва в четвъртък, 1 май. Тойвонен е с възпалено гърло и го мъчи грип, но въпреки това настоява да кара, след като губи преднината си в шампионата по време на последните 3 ралита – след отпадане заради технически проблем в Швеция, в Португалия екипът на Lancia се оттегля от трагичното събитие, а след това Тойвонен не участва в Рали Сафари Кения, тъй като отборът смята, че Delta S4 е прекалено нова и недостатъчно тествана, за да се справи с тежката пустинна надпревара. Според няколко източници той е приемал лекарства за лечение на температура. Въпреки лошото си здраве, той печели етап след етап и води ралито от 1017 км с голяма преднина. След първия кръг Тойвонен коментира:
„Това рали е безумно, въпреки че до момента всичко върви добре. Ако има проблеми, със сигурност съм напълно приключен.“
Тойвонен се оплаква, че колата е твърде бърза и мощна за надпревари като Tour de Corse. Той установява също, че е много трудно да поддържа баланс на пътя с мощност 600 к.с. и признава, че е изключително изтощително. Редица други рали пилоти, също управляващи машини от Група Б, споделят неговите опасения. В кратко интервю, преди да насочи своята Lancia към 18-ия етап, Тойвонен прави изказване, което остава в историята като последните му думи пред публика:
„Днес изминахме по-дълга дистанция от цялото рали 1000 езера (Рали Финландия). След 4 часа каране – скоростта се поддържа трудно. Така че с модерна кола като тази е просто невъзможно да се състезавате тук. Това е физически изтощително и мозъците вече не могат да се справят с темпото.“
По време на втория кръг, в петък, 2 май, на 7-ия километър от 18-ия етап, Corte-Taverna, Ланчата на Тойвонен излиза от пътя по време на тесен ляв завой без мантинела. Автомобилът пада в дере и се разбива по таван. Алуминиевият резервоар за гориво под седалката на водача е спукан от дърветата и експлодира, тъй като не е защитен от предпазна греда. Елемент, използван главно на чакълени надпревари, съответно не е монтиран при изцяло асфалтовото Tour de Corse. Експлозията се случва секунди след катастрофата, което не оставя никаква възможност за Тойвонен и навигатора му Серхио Кресто да излязат от колата. Пожарът, причинен от експлозията, е толкова силен, че купето на Delta S4, изработено от подсилен с кевлар бързогорим карбонов композит, изгаря напълно. Тойвонен и Кресто загиват на място. Тойвонен оставя съпругата си Еря (омъжена през 1982) и 2 малки деца, син Маркус и дъщеря Арла, докато Кресто е ерген без деца.
Катастрофата на Тойвонен остава загадка заради липса на близки свидетели. Въпреки че е уловена на лента от зрител по-надолу от завоя, от кадрите е невъзможно бъде определена причината за излизането от завоя. Освен това нито един състезателен съдия не е близо до инцидента, за да забележи черния дим и съответно на финала на етапа не са уведомени за катастрофата веднага. Екипът на Тойвонен започва да се тревожи, че нещо се е случило едва след като той не се появява по график. Тогава следващият рали екипаж, преминал трасето, споменава, че е забелязал черен дим. Докато колите на Спешна помощ пристигнат на мястото на катастрофата, успяват единствено да потушат пламъците, раздухани от вятъра. Инженерите и механиците на Lancia не могат да определят причината за катастрофата, тъй като останките от колата са прекалено овъглени.
Валтер Рьорл по-късно потвърждава, че Тойвонен е приемал лекарства против грип. В по-късно интервю за Motorsport News, неговият колега Малкълм Уилсън заявява, че след нараняванията на врата, получени при катастрофата на Тойвонен в Коста Смералда през 1985, той е имал случайни прекъсвания на съзнанието, но не е информирал отбора си заради притеснения да не загуби мястото си в Lancia. Най-малко един човек, присъствал след катастрофата, съобщава, че липсват следи от спирачен път по асфалта, подхранвайки спекулациите, че Тойвонен може внезапно да е загубил съзнание зад волана. Това твърдение обаче не може да бъде доказано напълно.
Няколко часа след катастрофата на Тойвонен, Jean-Marie Balestre и FISA слагат край на автомобилния шампионат от Група Б за сезон 1987. Планираната Група S също е отменена и производителите остават с автомобили, които не могат да ползват. Audi и Ford незабавно се оттеглят от Група Б, но други отбори остават до края на сезона. Tour de Corse продължава на следващия ден и Бруно Саби печели със своето Peugeot 205 Turbo 16 E2. Преди катастрофите на Сантос и Тойвонен, много коментатори и пилоти предупреждават за произшествия в резултат на това, че водачите просто не могат да контролират мощните си коли. FISA от своя страна е критикувана, че взима мерки прекалено късно.
Разследване на FISA по-късно доказва, че реакциите на пилотите са твърде бавни, за да се справят със скоростта на автомобилите от Група Б, тъй като очите им не могат да коригират фокуса си между бързите завои, което води до тунелно зрение. Въпреки това, заради високата скорост на колите, ралито е по-популярно сред зрителите от всякога. FISA се сблъсква с критики и за прекалена реакция при инцидента на Тойвонен. Джон Дейвънпорт, автор и бивш рали навигатор, заявява през 2004, че „Група Б можеше просто да бъде опитомена. Колите не бяха безопасни по отношение на горивната система, която причини смъртта на Тойвонен, но и контролът над публиката трябваше да се промени – а това не беше проблем в автомобилите.“ Колите от Група Б са описани като „твърде бързи за състезание.“
По време на кариерата си в Световния рали шампионат, Тойвонен взима участие в 40 ралита, отбелязвайки 3 победи, 9 подиума, 185 етапни победи и 22 отпадания. Само с победи и отпадания в последните 5 участия, той е на върха на кариерата си с Lancia Delta S4, след като най-накрая намира кола, която е едновременно конкурентна и подходяща за стила му на шофиране. Въпреки това, Тойвонен признава, че дори той има проблеми с колата: „Може да съм спечелил RAC Rally с Lancia, но просто не знаех как да я карам. Колата сякаш има собствен ум“. Мениджърът на отбора на Lancia Чезаре Фиорио по-късно казва, че Тойвонен е единственият пилот, който наистина е в състояние да контролира Delta S4. Тойвонен често се оплаква от S4 по време на телевизионни интервюта, твърдейки, че колата е трудна за управление, особено на асфалт, където по-голяма част от мощността достига до пътя, правейки колата по-бърза при такива условия.
