Линия 250 в 1:43 - GTE Series 1

[taiko]

Лачен модел, ролбара ме кефи.

[Тихомир]

Ferrari 250 P претърпява няколко еволюции по време на състезателната си кариера, по-конкретно при двигателя като новите версии са 275 P и 330 P.

Доколкото успях да намеря информация, Арт пресъздават колата със сериен номер 0820, която първоначно е използвана от заводския отбор, а след това продадена на НАРТ в САЩ.

Първоначално е в традиционно червено, а след това в състезателните цветове за американски отбор - бяло-синьо.

Моделът на Арт е на базата на 250 P, но с някои разлики. Това е по-нов Арт, забелязвам промяна в начина на изработка на типичните телени джанти. При по-старите издания са по-красиви.

Ferrari 330 P Art Model

[TDI Power]

Странно, че никой не е коментирал модела, хубав е. Наскоро беше годишният Ферари-ъпдейт в колекцията ми и сред новите попълнения беше едно 250P точно на Арт. Има някои дребни разлики в отливката, най-отчетливата, от които е ролбарът, който си е цяла греда от край до край при 250.

[taiko]

Кои стои пред компа събота . Интересна разцветка, ама нали е хамерикански отбор.
Отново е студено и отново се паля по феритата, ама за сега се спирам на журналките. Голямо изкушение са "шарените"...
Тишо, изкупи арт моделите, остави нещо и за нас

[stoicho110]

Модела наистина е много хубав, някак съм го пропуснал. С нетрадиционна разцветка за Ферари.

[Тихомир]

Обемът е без значение Vol. 2

Ferrari 330 TRI/LM - Altaya/Ixo

Моделът го имах, продадох го защото е журналка, купих си LookSmart, продадох го защото дойде Ковид и бях безработен, ето че след няколко години пак си го взех журнален. Нямам представа какво толкова не съм харесал на това моделче, да джантите не са ок, но дори на Иксо версията са зле. Ако изпаднат едни телени джанти на М4 веднага ще го преобуя. Освен редовното Иксо (и журналната Алтая), алтернативи са RedLine, LookSmart от смола като съм виждал и вариант от бялл метал, но не мога да си спомня дали беше Western models или FDS.

Някой ще попита какво дири 330-ка при 250-ките. За мен тук е мястото на този уникален автомобил. Двигателят е Colombo, но 4 литра, конфигурацията е V12, а механично е посестрима на предходните Теста Роса.

Историята.

В началото на 60те, Ферари печели Льо Ман три пъти поред. Всеки път с автомобил Теста Роса, притежаващ V12, разположен отпред. Последната от тези победи е и последната глава от една славна ера както за Ферари, така и за мотоспорта. Фил Хил и Оливие Жандабиан стават последните пилоти, които побеждават на Сартр с автомобил, който е с предно разположен двигател.

Колата на Хил и Жандабиан е уникална версия Теста Роса с шаси №0808. Колата започва съществуването си през 1960 като заводски автомобил, с означение на шасито №0780. Използвана е на Тарга Флорио и Льо Ман. През 1961, колата получава емблематичните двойни отвори ( Sharknose nostrils)и Камм-задница. В този си вид, колата претърпява няколко големи катастрофи, но всеки път е поправяна и използвана пак. За сезон 1962 Ферари модифицират колата толкова драстично, че решават да и дадат нов номер на шасито.

№0808 е удължена възможно най-много, за да приеме огромен V12 с 4.0 литра блок , който идва директно от луксозните шосейни автомобили от серията Суперамерика. Главата пък използва дизайн от Теста Роса, с шест двойни карбуратора Weber 42DCN. С този двигател, колата става най-мощната Теста Роса с почти 400 к.с. на разположение на пилота.

На Льо Ман №0808 участва в експерименталния клас, където съперници са трио Мазератита Типо 151S, които отпадат към средата на надпреварата. 330 TRI няма особена конкуренция и финишира на цели 42 мили пред втория в класирането, Ферари 250 ГТО.
Това е трета победа за Хил и Жандабиен, пилотирайки Теста Роса. След 1962, Ферари вече разчитат на по-модерните P автомобили.
След 1962, автомобилът има също доста интересна история. Колата е продадена на NART на Карло Чинети, който я използва на Льо Ман през 1963-та. Това се оказва и последното състезания за №0808, поради сериозна катастрофа, за щастие без жертви.

Чинети притежавал 2 купета за тази кола,затворено и спайдър. Колата била ремонтирана със затвореното купе и за цели 9 години Хисашу Окада я използва по улиците на Ню Йорк. Пиер Бардидон закупува колата от Окада и поръчва на компанията Fantuzzi да изработи копие на оригиналното състезателно купе. По този начин колата е върната към спецификацията си от Льо Ман през 1962.


Снимки от периода на състезателна дейност.






А ето как е изглеждал автомобила с шосейното си купе. Сега това купе е монтирано на 250 ГТ със сериен номер 1178

[Тихомир]

Този модел сменя една журналка.
Bang си е класа, доста време ми отне да го добавя.

Ferrari 250 GTE Polizia Squadra Mobile - Bang

[ms_power]

Много красив модел безспорно, мен обаче традиционно най-много ме грабват джантите. Bang имат доста Ферарита - преди 2 години бях на посещение в Модена и съвсем случайно ми попадна малка сергия с моделчета до една будка за вестници. Повечето бяха журналки и играчки, но си харесах едно 250TR на Bang, което до ден днешен ми е страхотен спомен от градчето.

[Тихомир]

Уикендът продадох едно 250 Теста Роса от 1958. Банг правят и следващата версия 58/59, много хубави модели.

[Тихомир]

Червеното 250 GT/Е го имам, обаче бройката има лек проблем с чистачката и сега си го намерих в идеално състояние. Двете е съм ги снимал заедно, имат разлика в задните светлини.

[taiko]

Едно от най-красивите класически купета на Ферари. Червеното повече ми хареса...щото е червено.

[Тихомир]

Този го спечелих за около 10 евро понеже се водеше "брак".

За 1 минута го поправих и сега си имам и победителя на 12 H Sebring за 1963.

Ferrari 250 P Art Models Winner 12H Sebring 1963 1

[taiko]

330-ката и това новото направо ме размазаха.

[Тихомир]

Това Ферари беше нарочено за продажба обаче се оказва, че нямам цивилно 250 GTE Серия 1. Червеното ми е Серия 2, а другото ми Серия 1 е полицейско.
Това е един от най-хубавите модели на Bang. Любима машина, за това ще имам 3 броя.

Bang Ferrari 250 GT/E Series 1