GTR DominatorДокато съм на вълна GT1 и Льо Ман, ще ви представя още една класика от близкото минало - CLK-GTR. Истинският автомобил ми е любим още от NFS Hot Pursuit, освен това е един от най-красивите състезателни Мерцедеси.
Моделът на Maisto не е нищо особено, но е точно това, което очаквате да получите за 25 лв. Не знам друг производител да прави цивилната купе версия в този мащаб, така че това беше единственият вариант. Грешките по модела не са много - липсват на вентилационните отвори на задното стъкло; отворите, разположени пред предните гуми, са като тези на състезателната версия, а не трябва; дръжките на вратите не са в цвета на колата, но поне са отделни елементи; фаровете, предната решетка и емблемата изглеждат кофти; дисковете на спирачките са направени като част от джантите. На мен лично моделът ми допадна с това, че не претендира да е нещо особено, но въпреки това е запазил чара на истинския автомобил
'98 Mercedes-Benz CLK-GTR "Street Version" (Maisto)



Mercedes-Benz CLK-GTR
Години на производство: 1998-2002
Държава: Германия
Произведени бройки: 35Mercedes-Benz CLK-GTR е състезателен автомобил, произведждан от AMG-подразделението на Mercedes. Автомобилът е създаден, за да вземе участие в GT-сериите на FIA през 1997. Произведени са и няколко цивилни версии, които са задължителни, за да бъде автомобилът хомологиран.
След успешното участие през 1997, през 1998 автомобилът е усъвършенстван за „24-те часа на Льо Ман” и е преименуван на CLK LM. През 1999 проектът е прекратен, а като заместник се явява прототипът Mercedes-Benz CLR.
След като в края на 1996 година DTM-шампионатът е закрит, Мерцедес започва да търси ново поле за спортна изява. Компанията решава да вземе участие в GT-шампионата на FIA, където да премери сили с производители като Porsche и Ferrari.
Следвайки дизайна, който Порше използва за специалната хомологация на своето 911 GT1, Mercedes-AMG започва разработката на екстремен състезателен автомобил, който използва някои елементи от дизайна на серийното CLK, въпреки това под обвивката си е расов състезателен автомобил. Сърцето на машината е M120 V12-мотор, монтиран зад кокпита. Купето е изцяло изработено от карбонови влакна и разполага с редица аеродинамични елементи и въздушни отвори.
За да тества CLK-GTR преди шаситата да бъдат готови, Mercedes-AMG използва нестандартен метод. Под секрет AMG купува излязлия от употреба McLaren F1 GTR на шампиона в BRP GT-сериите Larbre Compétition. По този начин Mercedes-AMG сравнява времената за обиколка, които съперниците им правят и ги използва като мерило за CLK-GTR. По-съществената част е, че фирмата модифицира F1 GTR и прикрепя върху него купето на CLK-GTR. Това помага на AMG да създаде перфектната аеродинамика за автомобила, преди дори той да бъде построен.
След завършването на първите два прототипа, само 128 дена след първите скици, CLK-GTR започва участието си в GT-шампионата на FIA през 1997, дебютирайки на една от домашните писти за Мерцедес – Hockenheimring. За съжаление новите автомобили не успяват да постигнат успех. Първият автомобил отпада заради проблеми със спирачките, а другият финишира на повече от 20 обиколки зад победителя McLaren. На следващия рунд на писта Silverstone, CLK-GTR започва да показва своя потенциал, финиширайки по-малко от секунда зад победителя с McLaren. На четвъртото състезание, на Nürburgring в Германия, към тима се присъединява трето CLK-GTR. Този път Mercedes-Benz успява да победи флота на McLaren, завършвайки на първо и второ място. Тимът завършва сезона с още пет победи - на A1, Suzuka, Donington, Sebring и Laguna Seca, успявайки да се изкачи на първо място измежду отборите. Шампионската титла за Мерцедес печели пилотът Bernd Schneider.
Mercedes-Benz използва CLK-GTR и за първите две състезания през сезон 1998, преди пускането на CLK LM. Въпреки това частният отбор Persson Motorsport взима участие с два броя CLK-GTR през целия сезон, записвайки най-добра 2-ра позиция на писта Oschersleben, а в края на сезона се класира на трето място при отборите.
Първоначално V12-двигателят на CLK-GTR произвежда около 600 к.с., а през сезон 1997 мощността е увеличена на 630 к.с. Колите на Persson Motorsport запазват тази мощност, докато AMG вече залага на V8-агрегат в CLK LM.
След надпреварите в GT-шампионата, през 1998 година Mercedes-Benz се устремява към „24-те часа на Льо Ман”, където участва за последно през 1991. Въпреки това Le Mans е съвсем различна дисциплина от FIA GT, тъй като състезателните дистанции са 10 пъти по-дълги. За целта е построен нов автомобил, който да отговори на новите изисквания.
От Mercedes-AMG решават, че M120 V12-моторът не е подходящ за 24-часовата надпревара. Решено е вместо него да се заложи на двигателя, използван в края на 80-те в Група С – M119 V8. Премахнати са турбокомпресорите, а работният обем е увеличен. Екипът е на мнение, че M119 ще бъде по-издръжлив при висока скорост, осигурявайки същото количество мощност като M120 заради правилата за въздушен поток.
Освен двигателя Mercedes-AMG подобрява и формата на купето, за да се справи автомобилът с високите скорости по време на Льо Ман. Носът е понижен, големите отвори за въздух пред предните колела са премахнати и заменени от голям отвор в средата на предницата. Покривът също е понижен и е създаден нов въздушен всмукател. Автомобилът носи име CLK LM като последните две букви обозначават „Le Mans”.
Дебютирайки на Льо Ман, CLK LM се доказва като изключително бърз. Двата автомобила на отбора взимат преднина на прототипите. Въпреки това очакванията на AMG, че M119 V8 ще се представи добре на Льо Ман, не успяват да се оправдаят, тъй като двата автомобила отпадат заради проблеми с двигателите още през първите няколко часа на състезанието, разочаровайки тима на Мерцедес.
Завръщайки се към FIA GT, Meredes-Benz заменя старите CLK-GTR с CLK LM, които постигат голям успех. Двете коли лесно побеждават на останалите състезания от сезона, включително шест 1-2 финиша. Титлата е спечелена отново от тима на Meredes-Benz, начело с пилотите Klaus Ludwig и Ricardo Zonta, които си поделят титлата.
За сезон 1999 никой освен Мерцедес-Бенц не се записва в клас GT1 на FIA, което налага прекратяването му, както се случва две години по-рано с DTM/ITC. Mercedes решава да насочи вниманието си към конструиране на изцяло нов автомобил, за да изчисти репутацията на отбора след загубата на Льо Ман. Тъй като отборът не е задължен да направи състезателен автомобил, който да има цивилна версия, е създаден прототипът CLR.
V8-двигателят на CLK LM развива 600 к.с., позволявайки му да достигне скорост от 330 км/ч. на тестовете за „24-те часа на Льо Ман” през 1998 година. Mercedes-Benz съобщава максимална скорост от 335 км/ч. Произведени са общо четири състезателни CLK-LM, преработени от цивилни версии на CLK-GTR.
Дори когато GT1 класът на FIA е закрит през 1999, Мерцедес е задължен да продаде 25-те цивилни автомобила, които е обещал. През 1997 година е произведено едно цивилно CLK-GTR, за да бъдат спазени правилата за хомологация, но тази кола остава собственост на Мерцедес. Останалите 25 автомобила, произведени от AMG в завода Affalterbach в периода зима 1998 - лято 1999, имат съвсем малки разлики в сравнение със състезателната версия. Всички с изключение на един (специално направен за султана на Бруней Nassanal Bolkiah) са с лява дирекция. Комфортът и рафинираността са на последно място при конструирането на цивилните версии, тъй като Мерцедес-Бенц не просто иска да предложи истински състезателен автомобил на клиентите си, но и да не оскъпи колите. Интериорът е с кожен салон, освен това се предлага климатик. Добавени са две отделения за багаж под отварящите се нагоре врати и тракшън контрол за по-добра безопасност.
Колите запазват голяма част от дизайна на оригиналния CLK-GTR за сметка на CLK LM, включвайки V12-мотора и голяма част от стилистичните елементи. Единствената ключова разлика е задното крило, което е интегрирано към каросерията, вместо статично. От стандартния Мерцедес CLK са взети единствено елементи по таблото, предната решетка и четирите фара.
Ilmor Endineering осигурява подобрения по двигателя, увеличавайки работния обем от 5.9 на 6.8 литра и премахвайки ограничителя на въздушния поток. Мощността достига 720 к.с., а максималният въртящ момент е 776 нютонметра. Mercedes-AMG съобщава ускорение от 0 до 100 км/ч. за 3.4 секунди и максимална скорост 346 км/ч.
CLK-GTR държи рекорд в „Книгата на Гинес” за най-скъп сериен автомобил по време на производството си с цена от $1,547,620.
След завършването на 20-те цивилни CLK-GTR, групата от специалисти на AMG H.W.A., която асистира за създаването на CLK-GTR, започва производство на роудстър версия. Тези версии са построени на базата на съществуващи коли или с помощта на резервни части и шасита. Покривът е премахнат, освен това е реконструирано покритието над двигателя. Задното крило е заменено с карбоново, което наподобява това при състезателните версии. Други разлики са различната предна решетка, която има голяма звезда, вместо малка емблема над нея. В подглавниците са интегрирани два ролбара, които служат не просто като завършек на структурната цялост, но също така и за защита при преобръщане. Произведени са общо 6 роудстъра.
H.W.A. конструира и втори вариант, известен като CLK-GTR Super Sport. Тези екземпляри са подобни на CLK-GTR, но са задвижвани от по-новия 7.3 V12 AMG-агрегат, който се използва при Pagani Zonda и Mercedes-Benz SL73 AMG. Колата получава допълнителен преден сплитер за по-добра стабилност при високи скорости. Произведени са общо 5 бройки – прототип #2, шаси #01, #03, #13 и #17.
Общо са произведени 26 цивилни версии от CLK-GTR – от тях 20 са купета, а 6 са роудстъри. Две са с десен волан – купе (сребристо с интериор от тартран) и роудстър (съмносив с пурпурен интериор). Те са създадени по поръчка за султана на Бруней, а на 28 октомври 2009 година са продадени на търг. Роудстърът за £616,000, а купето за £522,500.
Технически характеристики:Двигател: 12-цилиндров V-образен под ъгъл 60 градуса
Разположение: средно, надлъжно разположен
Обем: 6.898 литра
Компресия / степен на сгъстяване: 10.5:1
Клапани: по 4 на цилиндър, двувалов (DOHC)
Пълнене с гориво посредством: горивно впръскване
Купе/шаси: купе от карбонови фибри върху тръбно шаси тип „пчелна пита”
Спирачки: вентилирани дискове на четирите колела
Трансмисия: 6-степенна ръчна
Предаване: задно
Тегло: 1545 кг.
Мощност: 612 к.с. при 6800 об/мин.
Въртящ момент: 775 нютонметра при 5250 об/мин.
Съотношение мощност/обем на двигателя: 88.72 к.с. на литър
Съотношение мощност/тегло: 0.39 к.с. на кг.
Ускорение от 0 до 100 км/ч. за: 3.4 сек.