'80s High TechSoarer е напълно неизвестен извън Япония модел, но в своята родина автомобилът има култов статут - и с право. През 80-те години моделът е бил технологичното чудо в гамата на Toyota - като се започне от двигателите (атмосферни или турбо, едновалови или двувалови, с 4 или 6 цилиндъра) и се стигне до разточителния списък от екстри, включващ електрическа шофьорска седалка, темпомат, дигитално табло, климатроник и дори опция за телевизия и видео.
Моделът на Ignition представлява 2-литровата двувалова версия, модифицирана с джанти SSR Mk3, предни седалки Recaro C81 и типично 80-арски колонки Pioneer TS-X10, монтирани "дискретно" върху задната кора - направо си лъха на носталгия.
'83 Toyota Soarer 2000GT (Ignition Model)


Toyota Soarer 1st Generation (Z10 / Z11 / Z12)
Години на производство: 1981-1985
Държава: Япония
Произведени бройки: -Преди да се превърне в Lexus през 1991, в Япония Toyota Soarer се радва на успех цяло едно десетилетие и две поредни генерации, превръщайки се в предпочитан автомобил на японските юпита. Soarer е спортно луксозно купе, братовчед на модела Supra, което внедрява в за първи път в гамата на Toyota редица високотехнологични за времето екстри, които едва след години стават честосрещано явление при други модели.
В края на 70-те японската икономика започва да се съживява след няколко тежки години, показвайки първите признаци на ръст. Родният автомобилен пазар експлодира, което повишава търсенето на луксозни и спортни коли въпреки силния политически натиск за намаляването на вредните емисии и разхода на гориво. Добре оборудваните 2- и 4-врати лимузини се появяват навсякъде, а мощността започва отново да се покачва, след като производителите успяват да се преборят с новите норми за вредни емисии.
По това време Япония вече е изградила пазар за специализирани спортни автомобили като Toyota Celica, Nissan Silvia и задвижваните от роторни мотори Mazda Savanna (RX-3 и RX-7). Следвайки тенденцията, Toyota представя 6-цилиндрова версия на Celica Liftback, известна в Япония с името Celica XX (“Double X” – двоен хикс) и продавана в САЩ като Celica Supra.
Към по-младите клиенти пък е насочена 4-цилиндровата Celica 1600/2000GT и GTV, така че Toyota позиционира Celica XX/Supra като луксозен булеварден круизър. Нейните пазарни предимства не са управлението или пътното поведение, а по-скоро широката гама от 6-цилиндрови двигатели (престижен избор за японските клиенти) в комбинация с екстри като сервоусилвател на волана, кожена тапицерия Connolly и климатик.
В сравнение с конкуренцията Datsun 280ZX и Mazda RX-7, Toyota-та представлява мързеливо луксозно купе, подобно на Mazda Cosmo или американските Buick Regal, Chevrolet Monte Carlo и Pontiac Grand Prix. Въпреки че повечето американски критици реагират на модела с изразено прозрение, 6-цилиндровата Celica се превръща в пазарен успех както в САЩ, така и у дома, където ХХ спомага за съживяване продажбите на модела.
Тези резултати поставят Toyota на кръстопът – за да може Supra да бъде възприемана насериозно редом до конкуренцията с 280ZX/Fairlady Z или RX-7, необходимо е да бъде по-спортна. Въпреки това японските купувачи реагират добре на идеята за луксозно 6-цилиндрово купе. Вместо да пренебрегва една от двете потенциални пазарни ниши, Toyota развива гамата си и в двете посоки с два свързани, но въпреки това различни продукта – по-мускулестата Celica XX/Supra и ново луксозно 2+2 купе, наречено Soarer.
Soarer, известно с вътрешния проектов код 359B, е показано за първи път под формата на прототип по време на изложението в Осака през ноември 1980, а служителите на компанията ясно заявяват, че прототипът Toyota EX-8, е концептуален автомобил, който тепърва предстои да получи одобрение за серийно производство. Това настояване е било по-скоро политически жест, тъй като серийният Soarer дебютира в края на февруари 1981 – едва 3 месеца след автосалона в Осака.
Въпреки че Toyota не е била напълно решена да произвежда Soarer, дебютът на новия Nissan Leopard през септември 1980 без съмнение се оказва от решаващо значение. Базиран на популярния Datsun 910 Bluebird, Leopard представлява поредния луксозен хардтоп с приблизително същия размер, цена и маркетингово позициониране като Soarer. Leopard обаче се предлага във версии с 2 или 4 врати за разлика Soarer.
Soarer споделя своето задно предаване и компоненти с новата Celica XX, която дебютира през лятото на 1981, а двата модела дори се сглобяват в един и същи завод. Въпреки това Soarer не е просто поредното превъплъщение на базата на платформата на 3-тата генерация Celica/Carina. Toyota отрежда различен код на шасито за своето ново купе – Z10 (Celica, Celica XX и Carina носят обозначение А60). Въпреки това Soarer и Celica XX/Supra са много близки като размери – Soarer е с 35 мм по-дълга колесна база, 5 мм по-къс и 45 мм по-висок, освен това е с по-широка задна следа.
Размерите и на двата модела са продиктувани от желанието на Toyota да постави поне по-евтините модели в „малкия клас”, дефиниран от японското данъчно облагане. По това време за всички нови автомобили се дължат тежки данъци като „нормалните” и „големите” автомобили са таксувани значително повече от малките. Собственици на автомобили с двигатели над 2 литра също заплащат по-солен годишен данък.
Поради тези причини 4 от всеки 6 произведени броя Soarer са с двигатели под 2,000 куб.см. По-евтините версии 2000 (2000VI, 2000VII, 2000VR и 2000VX с код на шасито GZ10) са снабдени с едноваловия 1G-EU, който представлява модернизирана версия на добре познатия M-EU с обем 1,988 куб.см., мощност 125 к.с. и въртящ момент 172 нютонметра. По-скъпите 2800 (2800GT и 2800GT-Extra с код MZ11) разполагат с новия 2,759-кубиков 5M-GEU – първият двувалов 6-цилиндров двигател, предлаган от Toyota след като 2000GT слиза от производство през 1970. Двуваловият мотор развива 170 к.с. и 236 нютонметра (според стандарт JIS), въпреки че реалната му мощност по-скоро се доближава до данните за американската версия на Celica Supra, измерена по SAE – 145 к.с. и 210 нютонметра. И двата мотора – 1G-EU и 5M-GEU използват електронно горивно впръскване Bosch-Nippon Denso L-Jetronic в комбинация с 5-степенна ръчна трансмисия или 4-степенен автоматик.
Всички версии на Soarer Z10 разполагат с предно окачване MacPherson и полу-носещи рамена отзад с ролбари от двете страни – конфигурация, споделена със Celica XX и по-мощните 4-цилиндрови Селики и Карини, докато за моделната 1981 повечето американски Супри са снабдени с предходната „жива ос”. Завиването се осъществява посредством рейка и пиньон, стандартно със сервоусилвател освен при базовия 2000VI, а спирачките са дискови на 4-те колела. Като опция при MZ11 се предлагат диференциал с ограничено приплъзване и електронната система “Electronic Skid Control” – заден ABS.
Тези технически характеристики, повечето от които се отнасят и за новата Celica XX (A61), която дебютира през същото лято, обясняват какво представлява Soarer, но не успяват да дефинират пазарното му позициониране в Япония.
В началото на 80-те луксозните европейски автомобили не са непознати в Япония, но са прекалено скъпи, за да имат голям пазарен дял. За повечето заможни японски купувачи, покупката на луксозен автомобил означава голям седан като Toyota Crown, Nissan Cedric/Gloria или Mazda Luce (известна също като 929). Заради размерите на автомобила, диктувани от японските данъчни закони и претоварените пътища, тези автомобили не могат да се сравняват с големите Ford LTD или Chevrolet Caprice със своето бароково оформление, мека возия, плюшен интериор и тотална липса на удоволствие от шофирането. По-емоционалните купувачи биха избрали 2-врата версия вместо 4-врата, но при всички случаи това са консервативни коли, предназначени за консервативни купувачи.
Toyota Soarer тотално преобръща тази представа. Дизайнът й всъщност е сдържан за тогавашните японски стандарти, но паркиран до Mercedes C107 или BMW 6-та серия E24 той изглежда съвременно и типично за продукт от 80-те години.
Пътните маниери на Soarer също надминават консервативните норми. Учудващо Z10 се управлява като по-тежка Celica XX със сравнително твърдо окачване и леко недозавиване. Z10 е чувствителен при лоша пътна настилка и досущ като тогавашната Supra е в състояние да поднесе задницата си неочаквано. Въпреки това Soarer е в състояние да бъде управляван с ентусиазъм, което не може да бъде казано за други големи японски автомобили от същата ера. 2000-кубиковите версии са по-пъргави и спират по-добре, тъй като могат да бъдат поръчани със същия размер гуми и спирачки като MZ11, но двигателите им са значително по-леки.
Характеристиките в права линия са приятни поне при големия двигател – Soarer 2800GT с 5-степенна ръчна трансмисия е в състояние да ускори от 0 до 97 км/ч. за 9 секунди и изминава 400 метра (четвърт миля) за 16.1 секунди. Заради японските норми максималната скорост е ограничена на 180 км/ч., но мощността е достатъчна за достигане на 200 км/ч. – нелоши показатели за 1981. Автоматичната трансмисия изяжда резервите на 5M-GEU-мотора значително като добавя повече от секунда при ускорението до 100 км/ч. и прави ограничителя на скоростта излишен. 2000-кубиковите версии са дори по-тромави – с ръчна кутия GZ10 изминава четвърт миля за 18.1 секунди, а максималната скорост е 180 км/ч., но независими тестове като например тези на японското издание “Motor Magazine” доказват, че заводските данни са по-скоро оптимистични. Без съмнение обаче Soarer е по-пъргав от Toyota Crown, която не разполага с по-голяма мощност, освен това е със 180 кг. по-тежка.
Друга силна страна на Soarer е технологията. Микропроцесорите са голяма работа през 1981, а Soarer е можел да бъде оборудван разточително с тях – компютърно контролиран климатик, круиз контрол, аудиосистема, електронна аларма за скоростта, електронно табло с дигитален километраж и LED-тахометър. Автоматичният климатик дори разполага с футуристични гладки превключватели, които днес се срещат при микровълновите фурни. Единствената екстра от технологичния арсенал на Toyota, която не е предлагана за Soarer, е Navicom – елементарна навигационна система при Celica XX. Тези екстри обаче не са предлагани стандартно при всички модели – базовите GZ10 са с аналогови табла и като опция ръчен климатик.
Голяма част от електронното оборудване на Soarer днес изглежда примитивно и дори в началото на 80-те някои критици го определят като ненужно усложнено. Въпреки това тогавашните купувачи го намират за внушително и занимателно при чакане в задръстване например. Освен това Z10 разполага с всички ортодоксални екстри от електрически стъкла до осветление на външните дръжки на вратите и дори електрическа шофьорска седалка с регулируема лумбална опора – механизъм предлаган също при Celica XX и Supra.
Всичко това има своята цена и пазарното позициониране на Soarer е подобно на Toyota Crown S110, което превръща Soarer в един от най-скъпите модели на Toyota. Базовият 2000VI стартира от ¥1,662,000 йени (около $8,300 по тогавашния обменен курс), което е малко повече от базова Celica XX, но тази цена не включва дори сервоусилвател на волана. Животът на 2000VI е къс и той спира да бъде предлаган от пролетта на 1982. 2000VX с автоматична трансмисия — 2-литровият флагман започва от ¥2,360,000 (около $11,800) — точно колкото два броя Carina 1500. Soarer 2800GT варира от ¥2,667,000 (около $13,300) до ¥2,830,000 (малко над $14,000), което е с няколко хиляди йени повече от най-скъпия 2-врат Crown 2800 Royal Saloon и с цели ¥507,000 (около $2,800) повече от Celica XX 2800GT. Тук е редно да се отбележи, че Soarer и Celica XX не са предлагани заедно. Soarer-ите са продавани редом с Crown и Mark II в дилърствата на Toyota и Toyopet, докато японските версии на Celica са предлагани в магазините Corolla.
Средностатистическият купувач на Soarer е състоятелен, но не прекалено богат; интересуващ се от технологии, привлечен от статус символите, но притежава повече индивидуалност и ентусиазъм от средностатистически работник на средна възраст. Soarer е автомобил за клиент, който може да си позволи Crown, но го смята за прекалено скучен; купувач, който се стреми към вносно европейско купе, но не разполага с достатъчно средства – накратко Soarer е автомобил за юпита.
Появил се точно по времето на икономическия бум в Япония, Soarer се оказва правилният автомобил в правилния момент. Моделът печели награда „Автомобил на годината” на списание “Car Graphic” за 1981-1982 и бързо се превръща в статус символ за заможните и амбициозни личности. Продажбите на Soarer надминават тези на конкурентите му като Nissan Leopard, Mazda HB Cosmo и Nissan Fairlady Z. Някои от тях са по-евтини, по-бързи и/или са предлагани в по-широка гама, но нито един не успява да се конкурира наравно със Soarer. Toyota-та става автомобилът, който диктува правилата в този сегмент.
За разочарование на екипа, разработил Soarer, Z10 така и не е изнасян зад граница, но въпреки това в Япония са продавани респектиращите 30.000 до 36.000 броя на година. Разбира се Toyota продава същото количество от Mark II през всяка четвъртина на годината, но Soarer представлява престижна печеливша стока.
Toyota постепенно разширява гамата на Soarer за 5-годишния му жизнен цикъл. Голяма част от вниманието е фокусирано върху по-достъпната серия 2000, която формира по-голямата част от обема на продажбите. 2800GT разбира се е по-бърз, но по-високите данъци го оскъпяват значително в сравнение с 2-литровите модели.
В началото на 80-те нуждата от съгласуването на данъчните правила, благодарение на увеличаващия се апетит за мощност на купувачите, подтиква производителите към технологична битка, при която всеки един от тях проучва различни начини за увеличаване на мощността на своите 2-литрови двигатели. Toyota предлага двувалови 4-цилиндрови двигатели от 1967, а между 1980 и 1990 компанията предлага изобилие от високотехнологични версии на своя 1,988-кубиков редови 6-ак, много от които намират приложение в Soarer.
Toyota представя първия си турбиниран сериен автомобил – MS110 Crown 2000 Turbo през есента на 1980. Турбо версията е задвижвана от M-TEU-мотор, който представлява турбинирана конфигурация на едноваловия 6-цилиндров M-EU, с мощност 145 к.с. и 211 нютонметра при едва 3000 об/мин. Турбинираният двигател е добавен към гамата на Soarer в края на юни 1981, побеждавайки с лека преднина характеристиките на Nissan Leopard Turbo, който е със същата мощност. Турбо-моторът първоначално е предлаган единствено при нивата на оборудване VII и VR (и двете споделят код на шасито MZ10), и само с автоматична трансмисия. Нито една от турбо версиите не е бърза, но M-TEU-двигателят ускорява автомобила от 0 до 100 км/ч. със секунда по-бързо в сравнение с атмосферната версия в замяна на ценова премия от около 15%.
В средата на 1982 Toyota представя 1G-GEU – двувалова 24-клапанова версия на атмосферния 1,988-литров 1G-EU-двигател. Разработен съвместно с Yamaha, 1G-GEU е първият сериен двигател на Toyota с по 4 клапана на цилиндър. Той разполага с дигитален контрол на двигателя (TCCS) и система Toyota Variable Induction System (T-VIS) – компютърно контролиран двупосочен всмукателен колектор, който подобрява въртящия момент в ниски обороти. 24-клапановият 6-ак развива мощност от 160 к.с. (по стандарт JIS), а пиковият му въртящ момент дори с T-VIS е анорексичните 181 нютонметра при високите 5200 об/мин.
Този двигател се появява в гамата на Soarer заедно с фейслифт в началото на 1983. Soarer 2000GT DOHC, който може да бъде поръчан както с ръчна, така и с автоматична трансмисия, е най-скъпият GZ10 с цена от ¥2,708,000 (около $11,300) с ръчна кутия. 2000GT е най-спортната версия на Soarer, с малко по-добро съотношение мощност/тегло в сравнение с 2800GT и с около 45 кг. по-ниско тегло върху предните колела. Toyota съобщава време за изминавана на 0-400 метра от 16.5 секунди за 2000GT с 5-степенна ръчна кутия и ускорение от 0 до 60 мили в час (0-97 км/ч.) за около 9.5 секунди — съвсем малко по-бавно от 2800GT.
По същото време VII и VR Turbo са заменени от 2000 Turbo, позициониран между 2000VX и 2000GT като цена. Новият турбо двигател M-TEU получава нов интеркулер въздух-към-вода и по-висока степен на сгъстяване, доставяйки същата максимална мощност (160 к.с.) като при 2000GT. Turbo и 2000GT са равни и като характеристики – единствено по-високият въртящ момент (230 нютонметра при 3000 об/мин.) при Turbo го прави по-бърз от двата при нормално каране дори със задължителния автоматик.
За моделната 1985 базовият 1G-EU-двигател получава TCCS и електронно горивно впръскване EFI-D (измерва въздушното налягане за разлика от сензора за въздушен поток при системата EFI-L), увеличавайки мощността на 130 к.с. и 172 нютонметра. По същото време версиите с ръчна кутия получават нови предавателни числа, което подобрява ускорението.
По-големите двигатели също не са подминати. През август 1983 5M-GEU, монтиран в MZ11, получава по-висока степен на сгъстяване и други промени, които повишават мощността му до 175 к.с. и 240 нютонметра (подобен двигател, монтиран през 1984-85 в Supra за американския пазар, развива 160 к.с. по SAE и 221 нютонметра, което дава по-добра представа за характеристиките на японската версия). През януари 1985 двигателят е заменен от 2,954-литровия 6M-GEU, представен няколко месеца по-рано при Crown. 6M-GEU всъщност е версия на 5M-GEU с по-дълъг ход на буталото и подобрен всмукателен колектор, електронно впръскване EFI-D и нок сензори. Мощността му достига 190 к.с. и 260 нютонметра – това е и единственият двигател на Soarer, който не се предлага при Celica XX/Supra.
По-големият двигател е предлаган за новия Soarer 3.0GT и 3.0GT-Limited (код на шасито MZ12). С ръчна трансмисия това са най-бързите версии на Soarer Z10 – новият двигател дава с 0.3 секунди по-добро време за изминаване на четвърт миля в сравнение с 2800GT и ускорява от 0 до 97 км/ч. за 8.5 секунди. С премахнат ограничител на скоростта максималната скорост достига 205 км/ч. И двете версии MZ12 разполагат серийно с TEMS, а ESC стандартно само при Limited и като опция при 3.0GT.
Най-значимата нова екстра при MZ12 е системата “Electro-Multivision” – на цена от ¥200,000 (~$800) при автоматичния 3.0GT-Limited клиентът получава 6-инчов CRT-екран, разположен в лявата част на таблото. Екранът показва различна информация като например консумацията на гориво в реално време, настройки на TEMS и круиз контрола, положение на трансмисията и напомняния за предстоящо сервизиране. Разполага и с функция на цветен телевизор, управляван с дистанционно и получаващ сигнал от антена в задните калници, въпреки че TV-режимът може да бъде използван единствено при вдигната ръчна спирачка и при „паркинг” или „неутрално” положение на трансмисията. Предлаган е дори адаптор за видео касети. Днес практическата полза от тази система е ограничена, но през 1985 тя е била последен писък на технологията.
Производството на първата генерация Soarer е прекратено в края на 1985, но успехът на Z10 предопределя нуждата от наследник, който дебютира през януари 1986 (базиран на платформата Supra A70), а продажбите започват в средата на февруари.
Всички версии на Soarer се отличават с уникална по рода си емблема с крилат лъв (често бъркан с Griffin – грифон).