Понеже от самото начало винаги се намира някой който да ми пита как снимам, реших да направя един бърз чертеж и описание на моя метод. Нядявам се че може да е полезно за някой от вас и да ви помогне да постигнете желаните резултати по-лесно.
Нямам никави претенции да правя особено добри снимки, всичко се прави с подръчни материали (както ще видите), като не отделям много време за снимане. Около час общо, за наместване на всичко (монитори и т.н.) и направата на снимки на 3-4 бр. модела. За мен това е хоби за което трудно намирам време и енергия. Убеден съм, че при повече старание и отделено внимание на детайла, ще можете да правите далеч по-добри снимки от моите.
Това което аз правя е да имитирам до някъде начина по който се снимат истински автомобили и мотоциклети в студио, но ползвайки това с което разполагам у дома си.

Схематично нещата изглеждат по подобен начин:
1.МониторНай-важния аспект на студиината (и не само) фотография, е светлината. Възможността да се контролира позицията и типа светлина е основния необходим инструмент за постигане на желаната цел. Обикновенно при снимките на превозни средства се използват софтбоксове или големи бели рефлектори. Причината е че насочената светлина е прекалено груба, а и не може да освети равномерно обекта, също така боята и хромираните повърхности са изглючително рефлективни и това е най добрия начин да се избегнат нежелани отражения и да се опишат формите и дълбочината най-добре.
Естествено че можете да си купите софтбокс, във фотомагазините има страхотен избор, даже някой на добри цени. Също така можете да си направите сами, в интернет има предостатъчно страници с инструкции. Или също така можете да минете мързелашката и правите като мен и използвате монитор със бял фон. Може дори и таблет или телефон (за 1/43 и по малки мащаби), но колкото по-голям толкова по добре. Монитора на практика си работи като софтбокс с неговата разсеяна светлина. Недостатъка на монитора е че интензитета на светлината която излъчва е доста нисък и това ме принуждава да снимам при по-бавен затвор което си е предпоставка за проблеми. Можете да му надуете brightness-а до дупка ако искате, аз лично не го пипам защото ми е настроен за работа (а и ме мързи). Също така можете да замените монитора с голям бял картон и да осветите картона с нощна лампа, което дори може да доведе до по-добри резултати (но от мързел не съм го пробвал).
Докато правя снимки предпочитам в стаята да е пълен мрак, така единстената светлина е от монитора и няма нежелано осветление или сенки върху модела.
Белия фон постигам по следния начин, правя нов проект във Photoshop със размера на монитора в пиксели, увеличавам го на 100% и после натискам “F” за Full-screen за да се скриятам менютата на програмата.2.КартонЗа фон използвам голям черен картон, такъв може да се намери в почти всяка книжарница. На бял се снима по-лесно, защото отразява много повече светлина, можете да използвате и какъвто друг цвят искате ако искате да постигнете определен ефект.
3.Заобикаляща средаКакто се вижда на примерите по-горе най-добре е заобикалящата среда да е бяла, за да може повече светлина да достига до модела. Може да го обградите с листи или да си направите бели стени. Хубаво е да премахнете предмети които евентуално биха се отразили в модела или в хромираните му части. В моя случай снимам на бюрото си което е черно

,така че условията са далеч от идеални.
4.ЩракалкаАз ползвам Canon 450D, това е огледално-рефлексен фотоапарат обурудван с доста кофти стандартен обектив. Както и други хора са споменавали във Форума, фотоапарата не толкова важен колкото повечето си мислите. Всяка една point-and-shoot камера, както дори и някой телефони биха свършили идеална работа. Дори в доста от случаите повечето насторйки водят до по-голяма възможност от грешки. Point-and-shoot камерите също така рядко причиняват пробелми с DOF-a.
Най-важно е да задържите фотоапарата статичен, при студиините снимки обекта няма да избяга така че може да се ползва самоснимачката, благодаряние на нея не клатите фотоапарата като натискате спусъка (което е проблем дори да е закрепен на статив). Като стана въпрос, статив или подръчни материали (книги, кутии и т.н.) които ще позволят да го поставите където искате и да не снимате от ръка, са силно препоръчителни. При наличието на малко светлина, се налага да се снима на експозиции от няколко секунди, които са абсолютно невъзможни от ръка.
5.Листчета хартияКакто се вижда по-горе професионалните фотографи използват този похват за да могат да „осветят“ гумите и джантите. После премахвате листчетата с clone stamp или patch tool-a в Photoshop. Аз не го правя това от жив мързел, но знам че с листчета резултатите ще са по-добри.
6. А4(А3) лист хартияПонякога държа бял лист хартия над модела (ръцете са ми свободни заради самоснимачката), за да може да му се освети горната част по-добре и да се получат отражения по стъклата.
7. МоделДа, може би най-важното е обекта на вашата фотографска любов. Старая се модела да е добре почистен от прах защото частичките има неприянтата споцобност да изпъкват когато са добре осветени.
Няколко думи за снимането на миниатюри и обработката на снимките:Ако търсите реализъм и искате моделите да изглеждат възможно най-много като големите си братя има няколко неща на които ще трябва да обърнете внимание. Първото е плиткия DOF, или фокусно поле. Истинските превозни средства се снимат от доста по-голямо разстояние отколкото вие си снимате моделите и там DOF-a на практика не съществува освен ако някой не се е постарал много или не го е добавил допълнително на компютъра. При снимките на модели е точно обратното трябва да се постараете за да може всичко да е на фокус и да елиминирате DOF-a. Ако забелязвате при моите снимки често половината мотор е извън фокус, това е защото( отново от мързел) не ми се занимава да елиминирам този проблем, а и поради дългата експозиция снимам при много ниска стойност на F-stop. Но ако искате да се справяте по-добре от мен, се постарайте в този аспект.
Друго нещо на което трябва да обърнете внимание е обработката или ретуширането. Всички добри фотографи на модели които съм виждал по форумите, се спукват от ретуширане. Не се залъгвайте няма как да достигнете тяхното ниво ако не го правите и вие. Моделите имат множество елементи които могат да издадат техния мащаб, пъпчици по боята, големи фуги, фарове и т.н. Трябва да изберете ракурс от който модела изглежда най-добре и да заличите всички доказателства които издават неговия размер. Това може да отнеме часове, дори дни и доста от фотографите които го правят обикновенно продават снимките си и при тях труда е оправдан. Аз лично не го правя, защото (познайте) ме мързи. А и искам снимката да показва модела по обективен начин, с всичките му предимства и недостатъци. Понякога махам по-големи прашиники от пода, защото колкото и да се стараеш прах винаги има.
Важно е може би да спомена баланса на бялото, много често за мен това може да развали иначе добре направена технически снимка. Настройките за лумисцентна светлина дават добри резултати за леко синкавата светлина от монитора, ръчни настройки биха били още по-добре. Също така в Photoshop и RAW или Lightroom можете да поправите евнтуални грешки.
... друго не се сещам